За нашия народ Левски е еталон. Еталон на чест, доблест, скромност, отдаденост. Всеки, у когото общественото взема връх над личното, носи този еталон в себе си. За учениците и учителите от хуманитарната гимназия "Св.Св. Кирил и Методий" Пловдив, Васил Левски със свободолюбието, бунтовността, далновидността си е вечен кумир. Защото едно училище не принадлежи само на днешните ученици. В много по-голяма степен то принадлежи на великаните, преминали през неговите класни стаи. Преди 145 години Левски е учил в това училище….
През учебната 1863/1864 г. дякон Игнатий постъпва в Пловдивското класно училище, с главен учител Йоаким Груев. Свидетелства за това ни дават сериозни автори. Самият Груев в мемоарите си, споменавайки най-изявените свои възпитаници посочва: "…Иван Вазов и няколко калугерчета, между които известния дякон Василий /Левски/".
Иван Евстатиев Гешов, водач на Народната партия, учил в Епархийското училище от 1856 до 1864 година, описвайки сградата на училището пише: "…стаи, в които живееха пансионерите на главния учител Йоаким Груев, и в които, в скоби казано, аз се запознах с Васил Левски."
Захари Стоянов, автор на първата биография на Левски, озаглавена "Васил Левски "/Дяконът/", отбелязва: "По настояване обаче на някои пловдивски граждани пред вуйчо му, тоя последният едвам склони да спомогне на Левски, за да остане в пловдивското училище". Стр.52, 1884г.
Достоверността на записаното е вън от всяко съмнение и точно е определена годината, когато Левски постъпва в училището – 1863, след разпускането на Първата българска легия в Белград, в която Левски е участвувал. Доказано в нашата историография е и това, че Левски е бил задържан в Пловдивския затвор, откъдето е освободен по застъпничеството на д-р Рашко Петров /също участник в Легията/.
Ценни сведения за ученичеството на Левски в Пловдив намираме и в книгата на Димитър Дойчев "Левски в светлина", където се възпроизвеждат думите на Генчо Койчев: "Помня Левски още като ученик на Йоаким Груев в старото пловдивско школо. Знам, че когато Левски напускаше училището и замина за Карлово, бе изпратен от другарите му, съученици по него време."
От тези данни в съзнанието ни израства още по-ясен образът на Апостола, търсещ високо образование, за да служи по-добре на своя идеал. В училището Левски не се откъсва от революционната борба. Според сведения от Христо Иванов-Големия, през есента на 1863 г. в Епархийското училище се е състояло тайно съвещание, в което участвували Левски, Христо Иванов, учителят Никола Ковачев и неговият брат Христо Ковачев, което поставя началото на организираната съвместна работа по народното дело, или както Христо Иванов-Големия казва: "И от тогаз е зародишът на народните работи".
Доказаното присъствие на Левски в живота на училището ни дава право да отъждествяваме безсмъртието на Левски с безсмъртието на десетки ученици от същото школо, дали живота си за свободата. Сред тях са Петър Бонев, Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Христо Търнев, Пере Тошев и много други.
