Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Автор е на „Речник на блъгарский язик“ (1895–1904).

Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив от 1834 – 1836 г., в Копривщица от 1836 г. — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. Приел руско поданичество, Найден Геров се завръща в Копривщица и от 1846–1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Методий“.

Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство, публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.

От 1857 г. Найден Геров е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание.

По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.

Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. на седемдесет и седем годишна възраст, заемайки достойно и авторитетно място в езиковото ни строителство.