Признателността е сред най-ярките черти в българската народопсихология. Нашият народ свято тачи миналото си, искрено и дълбоко почита делата на достойните си синове и включва тяхното духовно наследство в съвременното си развитие и в бляновете си за бъдещето.
Сред духовните постижения и нравствените богатства онаследени от миналото, с ярка възрожденска светлина ни озарява епохалния влог в българщината на пловдивската хуманитарна гимназия "Св.Св. Кирил и Методий".
Преди сто петдесет и осем години, в най-напрегнатият и най-себеутвърждаващият период от живота на нацията, на 1 септември 1850 г. в Пловдив тържествено е открито класно училище, наричано "епархийско", "средоточно", "централно", а редовните занятия започват в началото на октомври същата година. Това е времето, когато българинът върви с вяра в душата си към осъществяване на мечтата за право на народностно признание и свое място в света. В най-угнетяващи обществено-икономически и културни условия по градове и села никнат съградени и издържани от българските ръце и сърца народни училища. Под техните стрехи асимилаторският елинизъм не може да свие гнездо, а в техните стаи звучи българска реч и разцъфтява родолюбие.
Родолюбивите пловдивски българи, начело със Стоян Чалъков, който подарява на училището двуетажна сграда, имат прозрението училището да стане първо по висота на преподаването в цялата страна. Те искат да има гимназион, който да съперничи на гръцките и европейските гимназии. Блестящият интелект на Найден Геров, назначен за главен учител, още в първата учебна година извисява неимоверно знанията на учениците. Първият годишен изпит, проведен на 20 юли 1851 г. е триумф за учители и ученици. Христо Даскалов пише: "На тоя изпит присъствуваха между другите и Пловдивският митрополит Преосвещени Хрисант и ученият Павликенски епископ Андрей Канова, известният Апостолически наместник на Балканския полуостров. Найден Геров изпитваше учениците, като канеше от време на време и други да изпитват. Митрополит Хрисант, към когото се обръщаха учениците с надежда, че ще им зададе някои въпроси, дълбоко мълчеше, понеже не знаеше ни дума български, па и от страх да не издаде невежеството си пред католическия епископ. Този пък напротив, запитваше учениците и с голямо внимание ги изслушваше. Един му обясняваше теорията на галванизма, друг се спускаше надълго в руската история. Големият успех, който показаха учениците на изпита, направи силно впечатление на ученолюбивия Канова. Когато свърши изпитът, той не можа да се сдържи да не изкаже публично своето удивление, че е било възможно в едно такова училище да се усвояват такива трудни познания."
Епископ Канова е пояснил, че отговорите на много от зададените от него въпроси съвпадат с наученото от него във висшите училища на Европа. Думите му се сливат с възторжените възгласи на ликуващите българи, препълнили училищния салон.
