Какво ми даде Хуманитарната гимназия?
Винаги, когато имам нужда от кураж и подкрепа мислено се връщам назад във времето и с усмивка си припомням годините, прекарани в Хуманитарната гимназия. Мислено се пренасям в класната стая и сякаш всички трудности изчезват за миг. Чувствам се силна и неуязвима, мисълта ми започва де тече ясно и решенията на проблемите се проясняват, изглеждат някак лесни и достъпни.
Хуманитарната гимназия е храм не само на образованието, но и духовен. Там се превърнах в личност, там разширих мирогледа си и научих, че няма невъзможни неща. Срещнах се с невероятни професионалисти, които преди всичко винаги бяха хора. Научих се да мисля, да решавам сложни казуси, да бъда и изразявам себе си по интелигентен и адекватен начин. Запознах се с изкуството на диалектиката, превърнах се в образован човек на новото време. Хуманитарната гимназия ми даде основните способи за успех и пет години след първата ни среща ми даде крилете на свободата. В този момент аз знаех, че за да постигна целите си е необходимо да положа съответните усилия, да се боря честно с неравните обстоятелства и да побеждавам по начин, с който да се гордея.
В Хуманитарната гимназия научих, че начинът, по който стигаш до крайната си цел е много по-важен от достигането й. Преди всичко научих как да бъда човек, как в миговете на неуспех да намеря сили в себе си, за да подкрепя тези, които успяват. Разбрах, че най-важните ценности в живота не могат да бъдат измерени в нито една мерна единица, защото знанието, честността, уважението и усърдния труд са неизмерими.
Основите, които Хуманитарната гимназия изгради в мен са непоклатими и винаги ми дават предимство в живота. Смея да нарека себе си успял човек, винаги обаче съм знаела, че голяма част от този успех дължа на гимназията, на хората, които срещнах там, защото те ми помогнаха да се превърна в личността, която съм днес.
Хуманитарната гимназия винаги ще има специално място в сърцето ми, винаги ще носи много усмивки и малко тъга, но се надявам, че някой ден моите деца ще имат възможността да се докоснат до частица от това вълшебно място. Мястото, където личността се толерира, знанието е достъпно за всеки и щастливите мигове са винаги споделени.
Ива Неделева
Главен софтуерен инженер
Lloyds Banking Group,
Лондон, Обединено кралство
