Нов успех на наша ученичка!

На 5.11.2022 г. ученици от 11 в и 11 е клас посетиха изложбата „Съседите“ по специалната покана на Красимира Буцева, завършила ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“. Учениците бяха впечатлени от избора на изразни средства, чрез които авторите изпращат посланията си до зрителя. Символиката въздейства многопластово и достига до всеки чрез силния емоционален заряд в съчетанието на думи, видео, обзавеждане, тъмнина, студ.

С нетърпение очакваме посещението на творците в гимназията ни!

„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Автори:

Красимира Буцева – визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия „Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria“ бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Джулиан Шехирян – мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския Гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци.

Първи ноември!
С настоящия текст на г-жа Ралица Георгиева – старши учител в ХГ Ви поздравяваме с Деня на народните будители!
Честит празник!

“ … Разбрах, че от Габрово няма да тръгне науката и да стигне в цяла България, но може да дойде от Филибе. Тогава ще покажем и ние грижата за нашата бъдна България, ще благодарим на отец Неофит, и той ще ни благослови. Ученици ще вземем от всеки български град, по 2-3 момчета, които са достойни…”

/п/ Вълко Тодоров

Пловдив, 23 април 1836 г.

/Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови – потекло, живот и дейност, печатница “Добруджа” – Пловдив, 1935 г., автор Д-р Тодор Кесяков/
Така започва полетът на пловдивския възрожденски дух, от упорството и постоянството на два копривщенски рода -Чалъкови и Чомаковци, които, макар и с къщи на високите пловдивски хълмове, ходят не само сред гръцките първенци, а и сред сънародниците си в ниското – в Мараша и Кършияка. Там са първите църкви и училища, които изграждат. Но ревността им към българското не спира . Тук, горе, на Трихълмието, да вади очите на гърците,дето са надменни и неблагодарни, тук са първите две сгради на Пловдивската гимназия.
Един любопитен факт : наблюдателните са се питали защо Салчо Чалъков и д-р Стоян Чомаков са братя, а носят различни фамилии. От един разказ на Рада Киркович става ясно, че баща им Иван Чомаков решил да се пресели в Бесарабия след Руско-турската война 1806-1812 година. Груда, жена му, се заинатила и му рекла да ходи, където ще, тя си остава в Копривщица. За една жена е лесно да вземе такова решение, когато зад гърба й стоят братята и баща й.Чалъкови са бегликчии, богати и влиятелни хора, българи!
Когато бащата заминава, Груда дава на вече родените си деца бащината си фамилия.
Заблуденият съпруг се връща след няколко години. Събирането на семейството е скрепено с раждането на Стоян Чомаков. Той става лекар и се премества при брат си Салчо и вуйчовците си в Пловдив. Скоро се прочува след като оперира влиятелен турчин. Доктор Чомаков е сред най-уважаваните от всички народности пловдивчанин.
Гърците се надяват, че този богат българин ще бъде привлечен на тяхна страна. Когато пожар унищожава Елинското класно училище, той, Стоян Чомаков, е сред главните благодетели за възстановяването му. След това българският първенец настоява за въвеждане на български език в Елинското класно училище, в което учат много български младежи .
Гърците отказват .
И сега се обажда оня инатлив, непреклонен корен, който в спънките вижда само нови възможности.
Българското училище е открито върху имот на Чомакови и е точно пред очите на гърците – от него се вижда храмът „Св.Богородица“, оттам виждат школото миряните, пък и Хрисант – гръцкият митрополит. И така се започва….
Та, думата ми е – не губете никога оная инатливост и непримиримост, дето Груда е показала на мъжа си. Тя е разбрала, че да знаеш кой си и да отстояваш себе си е единствената автентична същност на всеки!
Хвала на първите пловдивски будители!
От перспективата на времето можем да кажем, че всеки от тях е допринесъл според възможностите си, щото Пловдив да е български. И да си кажем кривиците си -всеки си има кирливи ризи, ама ако по тях ще се познаваме… няма да сме наследници на Чомаковци, а на Бай-Ганьовци.
И от аршина на ония предизвикателства, дето са направили Пловдив български, днешните ни премервания кой е наследник и кой – не , са просто махаленски ежби. Ако се концентрираме в тях, то сме загубили фокуса – всички сме наследници, всички сме отговорни , всички бива да сме окрилени, а не взрени в краката си!
* В рода Чалъкови имената Салчо и Стоян са най-често срещани.
Ралица Димитрова