Отдаване на почит към Апостола на свободата

„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“

Васил Левски

Днес ученици от 9 Ж клас на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ отдадоха почит на великия българин Васил Левски за неговата саможертва в името на свободата на България. Учениците поднесоха венец и участваха в официалната част на събитието, организирано по традиция всяка година от Община Пловдив. Подвигът на Апостола няма да се забрави, защото ние сме тук и сега, свободни и мислещи, благодарение на саможертвата на хора като Левски. И както е казва Мерсия Макдермот „На българите не им трябва Бог, те си имат Левски!“ Поклон!

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е viber_image_2024-02-19_11-21-41-879-768x1024.jpgКартинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е viber_image_2024-02-19_11-21-41-899-768x1024.jpgКартинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е viber_image_2024-02-19_11-21-41-849-768x1024.jpgКартинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е viber_image_2024-02-19_11-21-42-012-1024x768.jpgКартинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е viber_image_2024-02-19_11-31-59-964.jpg

 

Ученици от клуб по интереси „По стъпките на нашите предци“ и г-жа Михайлова станаха част от инициативата „Любов от разстояние – преди и сега“

На 19.02.2024г., ученици от деветите класове на ХГ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ гр.Пловдив, участници в клуб по интереси „По стъпките на нашите предци”, посетиха РИМ – Пловдив и станаха част от инициативата “ Любов от разстояние – преди и сега“.

Заедно с техния ръководител, г-жа Христина Михайлова, те се впуснаха в приключението да разчетат картички и писма от стари времена.
Учениците с интерес се запознаха с кореспонденцията преди да бъдат открити удобствата и бързината на електронните съобщения.

 

Изложбата „Съседите“

На 5.11.2022 г. ученици от 11 в и 11 е клас посетиха изложбата „Съседите“ по специалната покана на Красимира Буцева, завършила ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“. Учениците бяха впечатлени от избора на изразни средства, чрез които авторите изпращат посланията си до зрителя. Символиката въздейства многопластово и достига до всеки чрез силния емоционален заряд в съчетанието на думи, видео, обзавеждане, тъмнина, студ.

С нетърпение очакваме посещението на творците в гимназията ни!

„Съседите: форми на травмата (1945-1989)“ е инсталация, която е плод на близо двайсет години проучвания и осем години сътрудничество, изследваща паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало.

Изследователят Джулиан Шехирян, съвременната художничка Красимира Буцева, заедно с историчката Лилия Топузова, осъществяват този труден и многопластов проект, чийто краен резултат е толкова важен за колективната ни памет.

Експозицията представя над 40 интервюта с оцелели от репресиите на режима. В изложбата са пресъздадени жизнените пространства, в които са проведени интервютата. Към тях са добавени откъси от разказите на оцелелите, звуци и видеометериали от местата, където някога са се намирали лагерите в Белене и в Ловеч.

Автори:

Красимира Буцева – визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си, тя се занимава с политическо насилие, травма и история, в контекста на българския комунизъм чрез фотография, видео, звук и инсталация. Тя преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон; носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021); и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 нейната статия „Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria“ бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Джулиан Шехирян – мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския университет.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003, като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския Гулаг работейки с множество архиви и на терен с очевидци.